Предложения на членове на Националната енергийна камара за приоритетни области на подкрепа за българската енергетика със средства от Модернизационния фонд 2021 – 2030.

На 12.11.2018 г. членове на Националната енергийна камара участваха в експертна дискусия, посветена на механизмите за финансиране на модернизиране на енергийния сектор включително Модернизационния фонд. Дискусията, организирана от представителството на Европейската Комисия в София, имаше за цел да стимулира дебат върху променената Директива за търговия с емисии и как тя може да се използва от България в подкрепа на усилията на страната за намаляване на въглеродните емисии в енергийната система. Представители на енергийния сектор бяха поканени да направят идейни предложения. Взимайки предвид тази и други дискусии по темата, правителството има ангажимент да състави национални приоритети и да нотифицира планираното приложение на средствата в Европейската комисия до 30.09.2019 г.

Иван Цанков, изпълнителен директор на AES България, подчерта, че очакваните средства за България възлизат на 450 м. евро за периода 2021 – 2030 г. и не са достатъчни, за да се направи значителна инвестиция в един голям проект, но може да подкрепят проекти, увеличаващи стабилността на енергийната система като комбинация от устройства за съхранение на енергия и нови мощности генератори на енергия от възобновяеми източници. Батериите могат да намалят фактора непредвидимост на енергията от възобновяеми източници, а комбинацията от двете придобива характеристики на базова мощност. Г-н Цанков цитира последния анализ Средносрочна прогноза на адекватността на ENSTO-E, където се споменават изводи за България през 2020: „…рискът от недостиг на ресурси е видим само за някои държави, включително България и няколко острова – Кипър, Малта, Корсика и Крит.“ Като се има предвид това заключение, делът на България от средствата на фонда изглежда недостатъчен и би трябвало да се увеличи. Г-н Цанков подчерта още, че по време на преходния период една от основните цели за България ще е да гарантира сигурността на снабдяването с електроенергия и стабилността на системата, за което ключова роля имат централите в източномаришкия басейн. Поради това, прехвърляне на всички квоти по член 10в към Модернизационния фонд не би било желателно.

Меглена Русенова, председател на УС на Българската фотоволтаична асоциация, предложи три начина на използване на средства от Модернизационния фонд за насърчаване на енергийната трансформация към чиста и пестяща енергийна система:

  1. изкупуване на гаранциите за произход от новоизградените ВЕИ централи, и изкупуване на „белите сертификати“ на проектите за енергийна ефективност. Гаранциите за произход и белите сертификати са стандартизиран и регулиран инструмент в рамките на ЕС. Примерна цена от 2-3 евро/МВтч, би насърчила значително развитието на проектите от възобновяеми източници и енергийна ефективност, защото:

а) би поела значителна част от цената на инвестирания в тях капитал и би направила повече проекти финансово устойчиви по-рано във времето;

б) договорът за изкупуване на гаранциите за произход и белите сертификати с Модернизационния фонд, би подобрил рязко техния рисков профил, цената на капитала и достъпа им до финансиране;

в) транзакционните разходи на този инструмент ще бъдат много ниски, защото във всяка държава на ЕС вече съществува акредитирана агенции със съответния регистър, които издават гаранциите за произход и белите сертификати.

  1. Приоритети за финансиране в следните области:

а) Off-set програми насочени към сегашните инвеститори в мини и въглищни централи, които да подпомогнат преминаването към нови технологии и нови енергийни източници, които да бъдат дългосрочно устойчиви;

б) енергийни кооперативи, синдикални дружества или други форми на сдружаване, които да бъдат използвани като инструменти за пряка финансова компенсация на засегнатите работници и служители;

в) развитие на мрежата, съоръжения за присъединяване и предоставяне на земя (или права за ползване) при облекчени условия на заинтересовани инвеститори в нови енергийни мощности в засегнатите райони, които подлежат задължителна рекултивация.

  1. Премахване на националните бариери за инвестиции в нови енергийни мощности.

а) 5% данък върху приходите на всички енергийни производители – тази мярка беше част от стабилизационния пакет мерки, но трябва да бъде намерен начин поне за нови инвестиции, този данък да се възстановява.

б) отпадане на таксите върху износа на електроенергия.

Антоанета Стоянова, ЕВН България, предложи да се организира кръгла маса или техническа работна група, която да обсъди изменената Директива и начините, по които България в най-голяма степен да се възползва от възможностите, които тя предоставя. Такава дискусия с участието на представители на бизнеса, регулатора, общините, министерство на енергетиката, министерство на околната среда и водите, министерство на труда и социалните грижи и други заинтересовани страни трябва да се организира в най-близко бъдеще, за да се осигури навременно изготвяне на необходимите документи за въвеждане на национално ниво. До 30.06.2019 г. всяка страна членка трябва да публикува подробна национална рамка, очертаваща процеса на провеждане на търгове и списък с инвестиционни проекти под 12.5 млн. евро по чл. 10в. До 30.09.2019 г. всяка страна членка трябва да нотифицира Комисията за съответните квоти, които ще се използват по чл. 10 (2)(б), чл. 10 (в) и ч. 10 (г), а крайният срок за транспониране на Директивата в националното законодателство е 09.10.2019 г.

 

Г-жа Стоянова също предложи следните приоритетни области за финансиране на проекти:

 

  1. Изграждане на заместващи мощности и модернизация на топлоелектрическите централи и отоплителните централи, които са остарели и не изпълняват изискванията на Директивата за емисиите от промишлеността;
  2. Развитие и модернизиране на топлофикационните мрежи;
  3. Промяна на предназначението и смяна на източника на енергия на извадени от експлоатация на топлоелектрически централи;
  4. Публично-частни партньорства с общините за въвеждане на централно отопление в райони с еднофамилни къщи, с цел подобряване на качеството на въздуха;

Като се имат предвид високите цени на европейските квоти за емисии въглероден двуокис и ограниченото количество на емисиите, които ще се търгуват свободно през периода 2021 – 2030, не е препоръчително да се прехвърлят всички средства по чл. 10 в към Модернизационния фонд. Използването на механизма по чл. 10 в за модернизиране на сектора централно отопление и освобождаването на допълнителни квоти ще облекчи цените на енергията от бремето на допълнителни разходи за въглеродни сертификати.

Приоритетните области на финансиране за Модернизационния фонд трябва да се синхронизират с националния интегриран план „Климат – енергетика“ , който страните трябва да предадат до 31.12.2019 г. според разпоредбата на Енергийния Съюз.