Промените в Закона за устройство на територията – повече въпроси отколкото решени проблеми

На 03.01.2019 г. с извънреден брой на Държавен вестник бяха обнародвани промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ), които влизат в сила два дни преди това – от началото на 2019 г.

Законодателят презюмира, че новите текстове целят да променят в полза на потребителите действащите у нас процедури по присъединяване към мрежите на електроразпределителните и ВИК дружества. Скъсяват се сроковете за предоставяне на данни от страна на операторите на мрежи, намалява се броя на институциите с които клиентите трябва да контактуват и се  съкращава броя на документите, които клиентите трябва да подпишат в процеса на присъединяване.

Общата насоченост на тези мерки е опростяване на процедурните пътеки и облекчаване на административните тежести и се очаква те да доведат до подобряване на бизнес средата и ускоряване на инвестиционните процеси у нас.

Ние, членовете на НЕК приветстваме инициативата за промяна на ЗУТ като стъпка в правилна посока, стъпка в интерес на потребителите, но дали наистина новоприетите промени ще допринесат за опростяване на процедурите или ще създадат административен хаос и ще се достигне до блокиране на територии и финансов ресурс на експлоатационните предприятия или пък до ненужни инвестиции, за които ще плащат всички останали потребители на услуги?!

Променяйки работещи от години процедури, последните промени в ЗУТ не въвеждат цялостни нови решения за взаимодействието между местната власт, комуналните дружества и потребителите на услуги, а предизвикат усложняване на процесите по изграждане на мрежи и увеличат разходите на експлоатационните дружества, което в крайна сметка ще рефлектира върху цените на техните услуги.

Сериозен дефект на новите текстове в ЗУТ е, че тяхното влияние върху цените на комуналните услугите у нас не бе изследвано в рамките на Предварителната оценка на въздействието,каквато следва да бъде извършена на основание чл.18а от ЗНА. Също така, не бе оценено влиянието, което промените ще окажат на нуждата от нови инвестиции в енергетиката и националното ВиК стопанство. Заради новите изисквания към експлоатационните дружества техните инвестиционни дейности трябва да станат по-комплексни и мащабни, и ще изискват по-голямо вложение на ресурси и в двата сектора

Електроразпределителните дружества и много от водните оператори многократно изказваха пред институциите своите препоръки по готвените промени. За съжаление, не бе проведена експертна дискусия с представители на лицензираните оператори, чиято ежедневна дейност пряко зависи от нормите на ЗУТ. Също така, направените от дружествата забележки по текстовете не бяха отразени по същество във финалната версия на законопроекта, която претърпя множество изменения, включително между първо и второ четене.

Считаме, че за да се запази баланса и интегритета на нормативната база всички промени в ЗУТ, които касаят електроенергийния и воден сектори трябва да се извършват като едновременно с това се изследват и моделират необходимите  изменения в подзаконови актове. Например, конкретните условия и ред за присъединяване на потребителите и производителите на електрическа енергия по силата на Закона за енергетиката се определят със специална наредба на КЕВР (действащата Наредба №6 за присъединяване на потребители и производители към електропреносната и електроразпределителните мрежи). Промените в тази наредба трябва да се проектират  едновременно и в едно цяло с разработката на новите норми в ЗУТ, които наредбата пояснява и развива, вместо да се разглеждат и разработват постфактум, с усилие да се адаптират текстовете на законите към реалните условия на действащата нормативна база. В допълнение, считаме за недобра законодателна практика, задължения на секторен регулатор да се регламентират в специални (уреждащи въпросите на инвестиционния процес) закони.

Ние, членовете на НЕК считаме, че в полза на обществения интерес би било промените, въведени чрез ЗУТ в инвестиционните процеси в енергетиката и водния сектор да бъдат преразгледани и в кратък срок коригирани. Условие за това трябва да бъде изработването на по-пълна оценка на въздействието и провеждането на прозрачна и експертна дискусия с участието на специалисти от КЕВР и от експлоатационните дружества.