Становище по Стратегията за устойчиво енергийно развитие на република Българуя до 2030 г. с хоризонт до 2050г

Национална енергийна камара, придържайки се към структурата на Стратегията,  предлага следните коментари:

Енергийна сигурност и устойчиво енергийно развитие

Ефективното използване на местните ресурси от съществуващите производители на лигнитни въглища е определено в Стратегията като национална цел за гарантиране на сигурността на доставките на електроенергия. Вярваме, че използването на местния ресурс на лигнитни въглища при спазване на приложимото законодателство не се противопоставя на дългосрочната европейска цел за декарбонизация на енергетиката, тъй като преходът трябва да е плавен и да отчита местните географски, технологични и икономически особености.

За да се запази значимата роля на конвенционалните производители, без да бъде пренебрегнат принципа на устойчиво развитие за чиста енергия, е необходимо Стратегията да съдържа ясен план за осигуряване експлоатацията на съществуващите конвенционални мощности, като се вземат предвид :

• нарастващите цени на квотите за въглеродни емисии;
• по-строгите изисквания на Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността;

Въвеждането на пазарен механизъм за капацитет до 01 юли 2021г. би следвало да е по-детайлно представен в текста на стратегическия документ. Бихме искали да отбележим, че детайлите на такъв механизъм за капацитет следва да се съгласуват предварително със заинтересованите страни и да отчита легитимните интереси на инвеститорите. Считаме, че предложеният срок е нереалистичен и не позволява прилагането на реформи, които да осигурят ефективната работа на електроенергийния пазар преди въвеждането на механизъм за капацитет. Би било полезно да се осигури плавен преход, като се обмисли въвеждането на преходен период, за да не се застрашава сигурността на снабдяването,

Развитие на интегриран и конкурентен енергиен пазар

В стратегията би било добре да има повече конкретика относно бъдещето функциониране на балансиращия пазар и пазара на електрическа енергия, които са споменати схематично в раздела за сигурността на електроенергийната система. В тази връзка предлагаме следните мерки за подобряване на балансиращия пазар, които могат да бъдат включени в концептуален вид в документа:

• Замяна на съществуващата система за балансиране с две цени (за излишък и недостиг) с такава с една цена – изискване, залегнало в Регламент 2017/2195 за установяване на насоки за електроенергийно балансиране;
• Привеждане в пълно съответствие с Регламент 2017/2195 на Правилата за търговия с електрическа енергия относно практиките за публикуване на информация, като се вменят на ЕСО задължения за публикуване на информация за работата на балансиращия пазар;
• Осигуряване на засилена конкуренция на пазара на системни услуги чрез въвеждане на възможности и стимули за производителите от ВЕИ и потребителите да участват в него;
• Разработване и публикуване на пътна карта за участието на България на европейските платформи за балансираща енергия.

Считаме, че БНЕБ трябва да бъде страна по всички сделки на всички платформи, доколкото в момента БНЕБ не е страна по сделките на платформите „Търгове“ и „Continuous Trading“. Алтернатива на това би могло да бъде въвеждането на фигурата на клирингова къща за сключените сделки. Това е ключова предпоставка за увеличаване ликвидността на пазара.

Енергийна ефективност

Стратегията не адресира системните недостатъци на действащата към момента схема за задължителни енергийни спестявания, а именно – липсата на финансов механизъм, достъпен на задължените лица за изпълнение на мерки за енергийна ефективност и съответно изпълнение на индивидуалните им цели

Практиката от последните години показва, че националната схема за задължения за енергийни спестявания е неефективна поради отсъствието на финансов механизъм за обезпечаване на енергийно-ефективните мерки и отчитане на енергийните спестявания.

Целите на задължените лица са отражение на националната цел, която държавата следва да изпълнява и съществена част от която е разпределена за изпълнение от търговците на електроенергия. Търговците на електроенергия не разполагат с необходимите пазарни, технически и финансови механизми за да постигнат това изпълнение. Считаме за необходимо  разработването на нова работеща схема и пътна карта за изпълнение да бъде заложено в дългосрочната стратегия за развитие на сектора.

Устойчиво енергийно развитие за чиста енергия и декарбонизация на икономиката

В дългосрочната стратегия за развитие на електроенергийния сектор следва да бъде взета предвид ролята на енергията от ВЕИ за устойчивото развитие и постигане целите по декарбонизация. Считаме, че определената  национална цел от 27.09% дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия до 2030 г. не е достатъчно амбициозна. Предлагаме също да се преразгледа и увеличи прогнозата за инсталирана мощност от нови вятърни, соларни и хидро инсталации. Паралелно с традиционните ВЕИ технологии,  и предвид нарастващото значение на офшорната вятърна енергия в европейски мащаб и понижаващите се глобални средни цени на технологията, считаме, че Стратегията трябва да създаде базова рамка за насърчаване разработването на значителния ветрови ресурс в Черно море.

В Стратегията следва да бъдат очертани необходимите конкретни законодателни и регулаторни стъпки, които да направят възможно и конкурентно навлизането и пазарната интеграция на нови възобновяеми мощности. Същевременнно трябва да бъде гарантирана подходяща среда,  която да защитава вече съществуващите инвестиции и да им осигурява справедливо третиране.

Считаме, че в дългосрочната стратегия за развитие на сектора трябва да се обърне и по-задълбочено внимание на системи за съхранение на енергия и да се набележат стъпките за тяхното навлизане и приложение в електроенергийната система.

Развитие на преносната и разпределителните мрежи

Стратегията не разглежда въпросите, свързани с нарастващата нужда от инвестиции за развитието и териториалното разгръщане на електроразпределителните мрежи и технологии, които са обединяващото звено в енергийната верига. Съответно, не се предвиждат насоки и политики за промяна на нормативната база с цел стимулиране на инвестициите в електроразпределителните мрежи.

Следва да се изготви анализ и оценка на инвестиционните разходи по присъединяване към разпределителната и преносна система. Тези разходи се очаква да нараснат с оглед на заложените цели за присъединяване на  нови ВЕИ мощности.

Конкретните предложения на Камарата в тази насока са:

• за реализацията на ВЕИ проекти над 200 kW, е необходимо да се изготви национална стратегия по региони и видове възобновяем източник, съответстваща на планираното развитие на преносната и електроразпределителните мрежи. Тази стратегия трябва да обвързва изграждането на ВЕИ централи с инвестициите в електропреносната и електроразпределителните мрежи. Те от своя страна ще доведат до създаване на инфраструктурните условия за развитието на ВЕИ проекти, както и при необходимост да залага изграждане на съоръжения за съхраняване на енергия;
• да се начертае конкретен график за изпълнение на изброените мерки и детайлизиране на финансовите инструменти, които биха могли да се ползват.

•