Официални позиции

18.03.2019 г. Промените в Закона за устройство на територията – повече въпроси отколкото решени проблеми

На 03.01.2019 г. с извънреден брой на Държавен вестник бяха обнародвани промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ), които влизат в сила два дни преди това – от началото на 2019 г.

Законодателят презюмира, че новите текстове целят да променят в полза на потребителите действащите у нас процедури по присъединяване към мрежите на електроразпределителните и ВИК дружества. Скъсяват се сроковете за предоставяне на данни от страна на операторите на мрежи, намалява се броя на институциите с които клиентите трябва да контактуват и се  съкращава броя на документите, които клиентите трябва да подпишат в процеса на присъединяване.

Общата насоченост на тези мерки е опростяване на процедурните пътеки и облекчаване на административните тежести и се очаква те да доведат до подобряване на бизнес средата и ускоряване на инвестиционните процеси у нас.

Ние, членовете на НЕК приветстваме инициативата за промяна на ЗУТ като стъпка в правилна посока, стъпка в интерес на потребителите, но дали наистина новоприетите промени ще допринесат за опростяване на процедурите или ще създадат административен хаос и ще се достигне до блокиране на територии и финансов ресурс на експлоатационните предприятия или пък до ненужни инвестиции, за които ще плащат всички останали потребители на услуги?!

Променяйки работещи от години процедури, последните промени в ЗУТ не въвеждат цялостни нови решения за взаимодействието между местната власт, комуналните дружества и потребителите на услуги, а предизвикат усложняване на процесите по изграждане на мрежи и увеличат разходите на експлоатационните дружества, което в крайна сметка ще рефлектира върху цените на техните услуги.

Сериозен дефект на новите текстове в ЗУТ е, че тяхното влияние върху цените на комуналните услугите у нас не бе изследвано в рамките на Предварителната оценка на въздействието,каквато следва да бъде извършена на основание чл.18а от ЗНА. Също така, не бе оценено влиянието, което промените ще окажат на нуждата от нови инвестиции в енергетиката и националното ВиК стопанство. Заради новите изисквания към експлоатационните дружества техните инвестиционни дейности трябва да станат по-комплексни и мащабни, и ще изискват по-голямо вложение на ресурси и в двата сектора

Електроразпределителните дружества и много от водните оператори многократно изказваха пред институциите своите препоръки по готвените промени. За съжаление, не бе проведена експертна дискусия с представители на лицензираните оператори, чиято ежедневна дейност пряко зависи от нормите на ЗУТ. Също така, направените от дружествата забележки по текстовете не бяха отразени по същество във финалната версия на законопроекта, която претърпя множество изменения, включително между първо и второ четене.

Считаме, че за да се запази баланса и интегритета на нормативната база всички промени в ЗУТ, които касаят електроенергийния и воден сектори трябва да се извършват като едновременно с това се изследват и моделират необходимите  изменения в подзаконови актове. Например, конкретните условия и ред за присъединяване на потребителите и производителите на електрическа енергия по силата на Закона за енергетиката се определят със специална наредба на КЕВР (действащата Наредба №6 за присъединяване на потребители и производители към електропреносната и електроразпределителните мрежи). Промените в тази наредба трябва да се проектират  едновременно и в едно цяло с разработката на новите норми в ЗУТ, които наредбата пояснява и развива, вместо да се разглеждат и разработват постфактум, с усилие да се адаптират текстовете на законите към реалните условия на действащата нормативна база. В допълнение, считаме за недобра законодателна практика, задължения на секторен регулатор да се регламентират в специални (уреждащи въпросите на инвестиционния процес) закони.

Ние, членовете на НЕК считаме, че в полза на обществения интерес би било промените, въведени чрез ЗУТ в инвестиционните процеси в енергетиката и водния сектор да бъдат преразгледани и в кратък срок коригирани. Условие за това трябва да бъде изработването на по-пълна оценка на въздействието и провеждането на прозрачна и експертна дискусия с участието на специалисти от КЕВР и от експлоатационните дружества.

04.04.2018 г.

Националната енергийна камара изразява сериозна загриженост от все по-зачестилите напоследък опити на представители на бизнес-сдружения да подчинят публичния дебат на теми, целящи да внушат нетърпимост към работата на предприятията от енергийния сектор и да омаловажат значението им за националната икономика.

Енергетиката е сектор от ключово значение за развитието на предвидима и сигурна икономическа среда, а обезпечаването  на неговата стабилност и надеждност в съответствие с най-стриктните международни екологични стандарти  изисква влагането на средства, които биват изплащани в рамките на жизнения цикъл на съответните мощности.

Националната енергийна камара, която представлява близо 11.5 милиарда лева частни инвестиции и над 10 000 заети в частните дружества в сектор „Енергетика“, счита, че преднамерените и постоянни опити за дискредитиране на определени икономически субекти, както и грубата намеса в сектора с натиск за прибързани промени в законодателната рамка, са пряко насочени към влошаване на инвестиционната и бизнес-среда и излагат на риск сигурността и надеждността на българската енергийната система.

07.02.2018 г.

Във връзка с публични изявления относно развитието на сектор енергетика веднага след проведена вчера (06.02.2018 г.) среща между правителството и работодателски организации,  изразяваме дълбока загриженост, че важни решения относно стратегическото развитие на енергетиката,  структуроопределящ за икономиката отрасъл, се взимат под очевиден натиск и без обсъждане със заинтересованите представители на сектора.

Националната енергийна камара, като легитимен представител на  огромна част от частните инвестиции в енергетиката, не беше поканена за участие в срещата на 06.02 и изразява сериозни опасения относно начина на изпълнение на постигнатите  на нея договорености.

Нееднократно сме настоявали всички ключови решения в сектор енергетика да се взимат в отворен и прозрачен процес на  консултации със заинтересованите страни. Настояваме за включването на Националната енергийна камара в диалога с правителството и законодателната власт по въпроси на енергетиката, за да намерим най-добрия подход за развитието на сектора и най-ефективния път към пълната му либерализация, без заплаха за стабилността на системата и сигурността на доставките.

06.02.2018 г.

Ние, Националната Енергийна Камара, обединяваме работoдателите – частни инвеститори в енергетиката и представляваме над 50% от инсталираните мощности и над 70% от заетите в частния сектор енергетика. Реализираните от нас инвестиции надхвърлят 11 млрд. лв. и се равняват на 60% от всички преки чуждестранни инвестиции за периода 2010г. – 2016г. Нашите членове работят във всички сегменти на електроенергийния сектор – производство, търговия, разпределение и снабдяване, като произвеждат енергия чрез конвенционални и възобновяеми източници. Проблемите на енергийния сектор са ни добре известни като нееднократно сме заявявали позиции и сме правили конкретни предложения за подобряване на инвестиционната среда, прозрачността, либерализацията на пазара и в подкрепа на финансовата стабилност на отрасъла.

В този смисъл подкрепяме усилията на Правителството насочени към модернизация и пълна либерализация на електроенергийния пазар.

Вярваме, че спорните въпроси следва да бъдат обсъждани отговорно, аргументирано и при равнопоставеност на всички участници в процеса.

Очакваме по време на българското председателство не дестабилизация и искания за оставки, а последователни усилия за защита интересите на българската енергетика в дискусиите по  Четвъртия енергиен пакет.

*  *  * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *

1. Цели на Националната енергийна камара

  • Представителство и защита на законните интереси на работодателите в енергийния сектор;
  • Създаване на среда за открит диалог между предприемачите в енергетиката и държавните институции както и с други местни и чуждестранни заинтересовани страни;
  • Насърчаване на устойчиво развитие на либерализирания енергиен пазар в България, основан на ясни и прозрачни правила;
  • Подкрепа за прилагането и развиване на най-добри бизнес практики и политики за управление на проекти в енергийния сектор;
  • Подпомагане на развитието на чисти технологии за производство на електроенергия и използването им в транспорта и градското развитие, както и насърчаване на енергийната ефективност в домакинството, в предприятията, в градовете и от правителството;
  • Застъпничество за последователна и предвидима правна и регулаторна рамка чрез активен диалог с правителството и енергийния регулатор, което да осигури условия за стабилен инвестиционен процес в енергийния сектор;
  • Насърчаване на интеграцията на България в Енергийния съюз;
  • Приемане на Национална енергийна стратегия с хоризонт до 2050 г., която да отразява настоящото състояние на енергийния сектор, предизвикателствата пред него след 2020 г. и приоритетите за развитието му в съответствие с политиките на Европейския съюз и националните приоритети.

2. Принципи на Националната енергийна камара

  • Пълна подкрепа за процесите на либерализация на енергийния пазар, включително чрез създаване на напълно функционираща енергийна борса в съответствие с Третия Енергиен пакет на ЕС;
  • Приемане прилагането на справедливи пазарни механизми, които да направят възможен прехода на съществуващите споразумения към либерализиран пазар, доколкото бъдещата нормативна уредба запазва и гарантира условията и сроковете на съществуващите договори за изкупуване на енергия от производители, използващи възобновяеми източници, както и тези на производителите с дългосрочни договори;
  • Пълна подкрепа за разнообразен енергиен микс, който допринася за гъвкавост при производството на електроенергия в случаи на външни предизвикателства като метеорологични условия или нарушаване на снабдяването с гориво;
  • Пълна подкрепа за политиките, насочени към осигуряване сигурност на снабдяването и стабилност на системата чрез оптимално използване на местни енергийни източници;
  • Защита на инвестициите на съществуващите инвеститори и недопускане на по-нататъшно накърняване на икономиката на проектите;
  • Нормативно  да се гарантира институционалната и финансовата стабилност на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“;
  • Защита на уязвимите потребители чрез социалната система, а не чрез цените на електроенергията;
  • Развитие на инфраструктурата на мрежите с цел достигане на международните стандарти за качество за разпределение и доставка на електроенергия във всички райони на България;
  • Подкрепа за създаване на нормативна уредба, насочена към  предотвратяване и наказване на кражбата на електроенергия и части от енергийната инфраструктура;
  • Осигуряване на финансова стабилизация на сектора чрез приемане на солидна дългосрочна политика, която да защитава в еднаква степен интересите на клиентите, енергийните компании и в крайна сметка реалната икономика.