Позиция на НЕК по Интегрирания план за климат и енергетика

Националната енергийна камара публикува своята позиция по плана за климат и енергетика на България за периода 2021 – 2030, който бе предоставен за обществено обсъждане в началото на 2019 г. С пълния текст на позицията може да се запознаете тук: NEC_Position_Integrated_Climate_Energy_Plan

Резюме

  1. Декарбонизация  

1.1. Емисии и поглъщане на парникови газове

  • включване на страната в европейската платформа за „Въгледобивни региони в преход”;
  • национална подкрепа при преминаването на съответните райони към нисковъглеродна икономика;
  • активно използване финансиращите механизми на ЕС:
    • проекти свързани със системата за търговия с емисии;
    • проекти за повишена системна стабилност (батерии + ВЕИ)
    • проекти за модернизация на топлофикационния сектор;
    • индустриализация и насърчаване на ВЕИ-свързани производства и инсталации в тези райони;
  • премахване на 5%-ния данък върху приходите на производители

1.2.Енергия от Възобновяеми източници

  • цел 35% дял на ВЕИ в брутното крайно енергийно потребление;
  • регулирани средства за развитието на всички мрежи;
  • балансирана политика за развитие на ВЕИ мощности, основана на анализ на наличния ресурс, потенциал за консумация и големината на проектите;
  • развитието на корпоративни договори за изкупуване на ВЕИ енергия (Corporate PPAs) между производител и краен консуматор;
  • премахване на административни пречки и такси, предвидима регулаторна среда, нормативни гаранции за защита на интересите на инвеститорите;
  • облекчени процедури за инвеститори при удължаване жизнения цикъл на ВЕИ инсталации.
  1. Енергийна ефективност – необходимо е цялостно преразглеждане на съществуващата схема за ЕЕ и разработване на нова работеща схема и пътна карта за изпълнение
  • включване на алтернативни мерки, съобразени с лицензионните ограничения по ЗЕ и възможност те да бъдат отчитани;
  • ясно посочване каква част се изпълнява чрез алтернативни мерки и каква от задължените лица;
  • оценка на разходите за енергийна ефективност и въвеждане на инструменти за финансирането им при крайни клиенти;
  • данъчни облекчения и/или други за периода след 2020 г.;
  • участието на Фонда за енергийна ефективност и възобновяема енергия в подпомагане и насърчаване на проекти за енергийна ефективност при крайни потребители;
  • разработване на подробен план с мерки и политики, техния количествен потенциал за постигане на енергийни спестявания със съответните междинни индикативни цели до 2030 и 2050;
  • да се отчете и разпише прилагането на възможностите по чл. 7, параграф 4 за допустимо намаляване на размера на енергийните спестявания по чл. 7 параграф 5 б) от Директивата за енергийна ефективност;
  • разширяване на обхвата на задължените лица с включване напр. на големите консуматори;
  • в случай че сегашната схема се запази, необходимо е да се предвиди механизъм за компенсиране на разходите на задължените лица;
  • подобрено отчитане на енергийните спестявания;
  • недопускане на двойно отчитане на разходи за енергийна ефективност;
  • пълна отчетност на продажбите на електроуреди енергиен клас А и друго оборудване;
  • пълна отчетност на мерките в транспорта – подновения автопарк;
  • разработване на методологии за отчитане на спестявания в бита;
  • програми за обучение и образование на потребителите, които се провеждат от държавата;
  1. Енергийна сигурност

3.1. Производство – подкрепяме използването на местен ресурс – лигнитни въглища, но в плана липсват конкретни мерки за продължаване на действие на генераторите от въглища, съобразени с европейските регулации;

  • необходим е ясен пан за осигуряване на експлоатацията на конвенционалните мощности и конкретни мерки предвид:
  • нарастващите цени на квоти за въглеродни емисии;
  • по-строги ограничения за емисии;
  • новите правила за пазарен дизайн с цел постепенно премахване на схемите за подпомагане;
  • необходим е одобрен от ЕК механизъм за капацитет, който да:
    • отчита легитимните интереси на инвеститорите;
    • е съгласуван със заинтересованите страни предварително
    • е защитим пред ЕК – предлагаме да се ангажира консултант с опит в разработването на защита на механизми за капацитет.

3.2. Мрежи

    • разпределителните мрежи, които са обединяващо звено в енергийната верига не са обект на плана тяхното развитие, повишаване на качеството, особено в изоставащи региони не бива да се пренебрегва.

3.3. SMART GRID трябва да присъства в плана, защото осигурява:

  • по-ефективно управление на системата;
  • по-устойчиво и сигурно развитие на мрежите;
  • необходими са конкретни политики за стимулиране на SMART GRID в синергия с IT компании в страната;

3.4. Електромобилност

  • преки инвестиции в зарядни станции от страна на общините;
  • фискални стимули за оператори на заряди станции;
  • административни улеснения при издаване на разрешителни за инсталиране на зарядни станции;
  • уреждане на статута на паркоместа при зарядните станции;
  • активно участие на операторите на електроразпределителни мрежи.
  1. Вътрешен енергиен пазар

4.1.  Либерализация и интеграция – подкрепяме либерализацията на електроенергийния пазар с приоритет на принципа за възстановяване на икономически обоснованите разходи.

  • необходима е ясна пътна карта за либерализация на пазара на дребно (за битови и небитови потребители);
  • мерки за финансова задлъжнялост на ключови участници на пазара;
  • премахване на практиките на кръстосаното субсидиране;
  • мерки за увеличаване ликвидността на БНЕБ;
  • преходът към свободен пазар ще премине през период на частично регулиране, но няма срокове;
  • регулираните цени следва да възстановят икономически обосновани, реални разходи а не да осигуряват социално приемлива цена.

4.2. Енергийна бедност – НЕК е против преследване на социални цели чрез потискане на цената на електроенергията за всички битови клиенти. Необходима е ясна пътна карта за либерализиране на пазара на дребно, която да включва:

  • национални критерии за енергийно бедни;
  • разработка на механизъм за идентификация на енергийно бедните домакинства и за последващ мониторинг на динамиката на енергийната бедност на ниво отделни домакинства;
  • необходими са целеви мерки – помощи за отопление;
  • поетапно премахване на регулираните, субсидирани и непазарни цени на енергията за крайните потребители, които водят до задълбочаване на енергийната бедност – като предизвикват икономическа непривлекателност на енергоефективните решения и устойчивост на неефективни модели на енергийно потребление.
  1. Научни изследвания, иновации и конкурентоспособност – България има сериозни предпоставки за успех в дигиталния преход на енергийната система, но липсва визия. Потенциалът на България е сериозен при:
  • цифровизация на съществуващата инфраструктура – електроразпределителна мрежа повишава нейната разходоефективност;
  • създаване на регулаторна рамка, която да позволява изграждането на тестови среди за развитието на услуги и технически решения;
  • инвестиции в подобен тип проекти следва да бъдат поощрявани и признавани за иновации.