1. Има редица предизвикателства, (в т.ч. нови и непредвидени), свързани с развитието на енергийния сектор и енергийната сигурност, които следва да бъдат адекватно посрещнати от перспективата на днешния ден с реализъм. Това обаче не трябва да застрашава сътрудничеството на регионално ниво и на ниво ЕС, насочено към насърчаване на по-нататъшната либерализация на пазара, при отчитане на климатичните промени. Либерализацията на пазара цели да се спестят разходи и по този начин е в полза на всички потребители.
2. Необходимо е усилията, насочени към финансова стабилизация на енергийния сектор, включително на електроенергетиката, да бъдат продължени, както и да бъдат взети мерки за предотвратяване натрупването на нови дефицити.
3. Задължително е да бъде осигурена прозрачност по отношение на всички аспекти на развитието на енергийния пазар. На този етап прозрачността не е на необходимото ниво в някои аспекти, като това следва да бъде преодоляно.
4. Устойчиво развитие на енергийния сектор може да бъде постигнато само чрез последователност и предвидимост по отношение на регулаторната рамка, както и чрез надлежен мониторинг на пазара. За това обаче, независимостта на регулатора, вкл. финансовата, както и независимостта на други държавни органи, следва да бъдат допълнително насърчавани.
5. Бизнесът силно подкрепя активното развитие, прозрачното функциониране и ликвидността на Българската независима енергийна борса като инструмент за конкурентен електроенергиен пазар на едро, въвеждайки съответните търговски платформи (ден напред, двустранни договори и в рамките на деня) и осъществявайки сътрудничество с други пазари.
6. Крайно необходимо е да бъде изготвена дългосрочна стратегия за енергийния сектор.
7. Подобряване на балансиращия пазар, за да се постигне повече прозрачност и конкурентост за ефективна и икономична експлоатация на електроенергийната система. Възможно най-близки до пазара прогнози за производство следва да бъдат позволени възможно най-скоро.
8. Държавата трябва да продължи да развива и прилага политиките за справяне с енергийната бедност чрез доказани институционални мерки. Социалните функции на държавата обаче трябва да бъдат ясно отделени от стъпките, които следва да бъдат направени за активното развитие на либерализирания енергиен пазар; има общо разбиране, че пазарните цени гарантират енергийната сигурност, която е важна за всички. На тази база, разглеждането на възможността за въвеждане на “социална тарифа” не се приема за подходящо, тъй като противоречи на подхода за либерализация.
9. Следва изрично да бъде отбелязана важната роля на прилагането на политиките на ЕС за енергийна ефективност.
10. Бизнесът смята, че потенциалното преобразуване на модела “Единствен купувач” и интегрирането към конкурентния пазар на едро на дългосрочните договори на независимите производители на електроенергия, както и на договорите за изкупуване на енергия с производителите, за които се прилагат преференциални цени, трябва да бъде по взаимно съгласие. В този аспект от изключителна важност е да се обърне внимание на законните интереси на инвеститорите и пълното запазване на техните икономически интереси. Наред с всичко останало, това включва адекватно отчитане и зачитане на подхода за неприкосновеност на договорите.
11. Следва да се разгледа внимателно възможността за разработване на адекватни механизми за гарантиране на сигурността на доставките на електроенергия, като например механизми за заплащане на капацитети. Такива механизми са добре познати и вече се прилагат в други държави от ЕС, като развитието на работещ пазар на мощности в България ще бъде основен фактор при гарантиране сигурността на доставките.
12. Комуникацията и съвместната работа между държавните институции и бизнеса във връзка с процеса на либерализация на енергийния пазар трябва да продължи интензивно – подчертаната готовност в този аспект от страна на правителството е силно приветствана. Това се отнася и за активното ангажиране на заинтересованите страни от целия енергиен сектор при формирането на енергийната политика и законодателните инициативи. От друга страна, съществува необходимост от подобряване на механизмите за защита на инвеститорите по цялата верига за производство и доставка на енергия, което следва да се съчетае с подобряване на цялостния инвестиционен климат.

Националната енергийна камара и Институтът за енергиен мениджмънт декларират готовността си да участват активно в тези процеси, за да подкрепят усилията на държавните институции за по-нататъшно развитие на енергийния пазар в България в съответствие с тенденциите и правилата на ЕС.