Постигането на националните цели за енергийна ефективност по сега действащия механизъм би довело до допълнително финансово натоварване на крайните клиенти

Камарата предлага мерки за по-добър отчет на постигнатите енергийни спестявания в страната

Днес, 6 февруари 2019 г., представителят на Националната енергийна камара (НЕК) Калина Трифонова представи пред експертната общност становище на Камарата по отношение изпълнението на целите за енергийна ефективност в България. Енергийната ефективност е заложена в Интегрирания национален план за енергетика и климат, защото е свързана с политиките и целите за енергия от ВЕИ, вътрешен енергиен пазар, енергийна бедност. За насърчаване на енергийната ефективност България е предвидила механизъм, включващ комбинация от изпълнение на национални политики, алтернативни мерки и схеми за задължения. Тази комбинация от мерки обаче не съответства на спецификите на енергийния пазар в страната що се касае до схемите за задължени лица по смисъла на Закона за енергийната ефективност. В 17 страни членки на ЕС схемите на задължени лица допълват мерките и политиките за енергийна ефективност като разходите им се покриват чрез компонента в регулираните тарифи за крайните клиенти.

Членовете на НЕК смятат, че отразяването на разходите за ЕЕ в крайните цени на клиентите би довело до тяхното повишаване (напр. през цена „задължение към обществото“ аналогично на изпълнението на другите държавни политика по пакета енергетика-климат), и затова избраните от България механизми за постигане на националните цели по енергийна ефективност следва да бъдат преоценени. Държави като Полша, Дания, Великобритания вече използват подобен подход и ревизират целите си, тъй като не могат да ги изпълняват, от една страна, поради нарастващи разходи за тяхното изпълнение, а от друга страна – поради политическо и социално недоволство от неизбежния ръст на цените, който те предизвикват.

Промяната в механизма за постигане на националната цел е наложителна, ако искаме да минимизираме необходимите допълнителни средства за постигане на ЕЕ в крайното потребление. Ето защо е необходимо да се направи преглед и анализ на възможностите за постигане на целите до 2020 чрез: отчитане на вече издадените Удостоверения за енергийни спестявания на незадължени лица; по-подробно отразяване на спестяванията, постигнати чрез алтернативни мерки за енергийна ефективност, както и на спестявания, финансирани с безвъзмездни средства по оперативни и национални програми и Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство; мониторинг и отчет на всички вече извършени мерки от крайни клиенти – през данни за продажбата на енергийноефективни домакински уреди, дограма, изолация и пр.; приемане на методологии, приложими за енергийни спестявания в битовото потребление, включително отчитането на „меки мерки“, влияещи върху поведението на потребителите.

Членовете на НЕК вярват, че темата за енергийната ефективност и отговорното отношение към ограничаване на климатичните промени са изключително важни. В същото време, би било справедливо към българското общество да се потърсят всички възможности за коректно отчитане на вече постигнатите стойности на националните цели за енергийна ефективност, с което да се избегне излишно натоварване както на крайните клиенти на задължените лица, така и на енергийната система като цяло. Не би било приемливо обаче поетият от държавата ангажимент в рамките на ЕС да бъде оставен като отговорност единствено на отделни компании в сектора без те да имат реалната възможност да я изпълнят.