Официални позиции

19.11.2021 г.

До

доц. д-р. Иван Иванов, Председател на Комисия за енергийно и водно регулиране

Копие до  г-н Стефан Янев Министър председател на Република България и г-н Андрей Живков Министър на енергетиката на Република България

Относно: Предложение за изменение и допълнение на Правилата за търговия с електрическа енергия, изразяващо се в забрана за обединяване на стандартни балансиращи групи в общ финансов сетълмент.

Уважаеми г-н Иванов,

Националната енергийна камара изразява категорично становище против приемане на предложената реформа в организацията на работата на балансиращите групи, изразяваща се в забрана за обединяване на стандартни балансиращи групи в общ финансов сетълмент – § 26, т. 4 относно отмяната на ал. 6 на чл. 56в; § 27, т. 2 относно създаване на нова ал. 5 на чл. 57. Считаме, че заявените в мотивите на КЕВР цели няма да бъдат постигнати с тази мярка, а напротив, тя би довела до увеличаване на разходите за електроенергия на всички участници в балансирането и на крайните клиенти. Подобно увеличение на разходите за небаланси несъмнено ще бъде отчетено и от потенциалните инвеститори във ВЕИ проекти и съответно ще възпрепятства или забави постигането на целите на България за намаляване на емисиите парникови газове.

Обединяването на балансиращи групи с общ финансов сетълмeнт дава възможност за физическо нетиране на небалансите на участниците, което,  поради разнообразните профили на участниците в тези обединения, намалява разходите за балансиране.  Ползите от обединените групи са:

  • намаление на крайните разходи за електроенергията (за индустрия, малък и среден бизнес, мрежови оператори, ВЕИ);
  • стабилни и предвидими цени за разходите за небалансите;
  • свободно групиране на участниците според типа, размера, и небаланса;
  • привличане на инвестиции във ВЕИ и нови мощности – предвидимост на тази част от разхода при изготвянето на бизнес планове;
  • смекчаване на последиците от пикови цени – благодарение на групите ефектът от високите цени не е двоен (едновременно висока цена за енергия и цена за балансиране);
  • създаване на благоприятна бизнес и инвестиционна среда.

В резултат на премахването на възможността за физическо нетиране на небалансите на участниците в една обединена балансираща група чувствително ще се повишат разходите за балансиране. В допълнение, с оглед планираното  въвеждане през 2022 г. на период на сетълмент на 15 минути, разходите за балансиране ще се увеличат още веднъж двойно, тъй като съставът на стандартната балансираща група няма да позволи оптимално  нетиране.

Негативните ефекти от забраната за обединения са:

  • фактуриране на индивидуални небаланси от „ЕСО“ ЕАД на всички координатори, което по наши изчисления ще увеличи крайния разход за електроенергия с 5-15%. Срещу това увеличение няма насрещна добавена стойност;
  • повишаване цената на електрическата енергия за крайните потребители, в която разходите за балансиране съставляват между 5 и 10%;
  • създава се несигурност сред потенциалните инвеститори в сектора и в този смисъл ще се влоши инвестиционния климат в страната;
  • отнемане на конкурентно предимство на произведената в страната електроенергия в рамките на пазарните обединения със съседни страни.

Обръщаме внимание, че през 2019 г. същата тази промяна в работата на балансиращия пазар бе инициирана през промени в Закона за енергетиката. След консултации със заинтересованите страни и анализ на въздействието й, тя бе оттеглена. Считаме, че Регулаторът следва да се съобрази с това решение на законодателя.

Националната енергийна камара, като представителна организация на повече от половината частни мощности в българската енергетика и заинтересовани страни на пазара на електроенергия участва активно в съгласуването на политиките и регулациите в сектора. В рамките на открит и конструктивен диалог и на основата на експертни оценки сме постигали съвместно с институциите подобряване на средата за бизнес в енергийния сектор. Надяваме се, че позицията ни ще бъде чута и по този важен въпрос.

С уважение,

 

 

10.03.2021 г. Становище относно Стратегията за устойчиво енергийно развитие на република България до 2030 година с хоризонт до 2050 година

Национална енергийна камара, придържайки се към структурата на Стратегията,  предлага следните коментари:

Енергийна сигурност и устойчиво енергийно развитие

Ефективното използване на местните ресурси от съществуващите производители на лигнитни въглища е определено в Стратегията като национална цел за гарантиране на сигурността на доставките на електроенергия. Вярваме, че използването на местния ресурс на лигнитни въглища при спазване на приложимото законодателство не се противопоставя на дългосрочната европейска цел за декарбонизация на енергетиката, тъй като преходът трябва да е плавен и да отчита местните географски, технологични и икономически особености.

За да се запази значимата роля на конвенционалните производители, без да бъде пренебрегнат принципа на устойчиво развитие за чиста енергия, е необходимо Стратегията да съдържа ясен план за осигуряване експлоатацията на съществуващите конвенционални мощности, като се вземат предвид :

  • нарастващите цени на квотите за въглеродни емисии;
  • по-строгите изисквания на Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността;

Въвеждането на пазарен механизъм за капацитет до 01 юли 2021г. би следвало да е по-детайлно представен в текста на стратегическия документ. Бихме искали да отбележим, че детайлите на такъв механизъм за капацитет следва да се съгласуват предварително със заинтересованите страни и да отчита легитимните интереси на инвеститорите. Считаме, че предложеният срок е нереалистичен и не позволява прилагането на реформи, които да осигурят ефективната работа на електроенергийния пазар преди въвеждането на механизъм за капацитет. Би било полезно да се осигури плавен преход, като се обмисли въвеждането на преходен период, за да не се застрашава сигурността на снабдяването,

Развитие на интегриран и конкурентен енергиен пазар

В стратегията би било добре да има повече конкретика относно бъдещето функциониране на балансиращия пазар и пазара на електрическа енергия, които са споменати схематично в раздела за сигурността на електроенергийната система. В тази връзка предлагаме следните мерки за подобряване на балансиращия пазар, които могат да бъдат включени в концептуален вид в документа:

  • Замяна на съществуващата система за балансиране с две цени (за излишък и недостиг) с такава с една цена – изискване, залегнало в Регламент 2017/2195 за установяване на насоки за електроенергийно балансиране;
  • Привеждане в пълно съответствие с Регламент 2017/2195 на Правилата за търговия с електрическа енергия относно практиките за публикуване на информация, като се вменят на ЕСО задължения за публикуване на информация за работата на балансиращия пазар;
  • Осигуряване на засилена конкуренция на пазара на системни услуги чрез въвеждане на възможности и стимули за производителите от ВЕИ и потребителите да участват в него;
  • Разработване и публикуване на пътна карта за участието на България на европейските платформи за балансираща енергия.

Считаме, че БНЕБ трябва да бъде страна по всички сделки на всички платформи, доколкото в момента БНЕБ не е страна по сделките на платформите „Търгове“ и „Continuous Trading“. Алтернатива на това би могло да бъде въвеждането на фигурата на клирингова къща за сключените сделки. Това е ключова предпоставка за увеличаване ликвидността на пазара.

Енергийна ефективност

Стратегията не адресира системните недостатъци на действащата към момента схема за задължителни енергийни спестявания, а именно – липсата на финансов механизъм, достъпен на задължените лица за изпълнение на мерки за енергийна ефективност и съответно изпълнение на индивидуалните им цели

Практиката от последните години показва, че националната схема за задължения за енергийни спестявания е неефективна поради отсъствието на финансов механизъм за обезпечаване на енергийно-ефективните мерки и отчитане на енергийните спестявания.

Целите на задължените лица са отражение на националната цел, която държавата следва да изпълнява и съществена част от която е разпределена за изпълнение от търговците на електроенергия. Търговците на електроенергия не разполагат с необходимите пазарни, технически и финансови механизми за да постигнат това изпълнение. Считаме за необходимо  разработването на нова работеща схема и пътна карта за изпълнение да бъде заложено в дългосрочната стратегия за развитие на сектора.

Устойчиво енергийно развитие за чиста енергия и декарбонизация на икономиката

В дългосрочната стратегия за развитие на електроенергийния сектор следва да бъде взета предвид ролята на енергията от ВЕИ за устойчивото развитие и постигане целите по декарбонизация. Считаме, че определената  национална цел от 27.09% дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия до 2030 г. не е достатъчно амбициозна. Предлагаме също да се преразгледа и увеличи прогнозата за инсталирана мощност от нови вятърни, соларни и хидро инсталации. Паралелно с традиционните ВЕИ технологии,  и предвид нарастващото значение на офшорната вятърна енергия в европейски мащаб и понижаващите се глобални средни цени на технологията, считаме, че Стратегията трябва да създаде базова рамка за насърчаване разработването на значителния ветрови ресурс в Черно море.

В Стратегията следва да бъдат очертани необходимите конкретни законодателни и регулаторни стъпки, които да направят възможно и конкурентно навлизането и пазарната интеграция на нови възобновяеми мощности. Същевременнно трябва да бъде гарантирана подходяща среда,  която да защитава вече съществуващите инвестиции и да им осигурява справедливо третиране.

Считаме, че в дългосрочната стратегия за развитие на сектора трябва да се обърне и по-задълбочено внимание на системи за съхранение на енергия и да се набележат стъпките за тяхното навлизане и приложение в електроенергийната система.

Развитие на преносната и разпределителните мрежи

Стратегията не разглежда въпросите, свързани с нарастващата нужда от инвестиции за развитието и териториалното разгръщане на електроразпределителните мрежи и технологии, които са обединяващото звено в енергийната верига. Съответно, не се предвиждат насоки и политики за промяна на нормативната база с цел стимулиране на инвестициите в електроразпределителните мрежи.

Следва да се изготви анализ и оценка на инвестиционните разходи по присъединяване към разпределителната и преносна система. Тези разходи се очаква да нараснат с оглед на заложените цели за присъединяване на  нови ВЕИ мощности.

Конкретните предложения на Камарата в тази насока са:

  • за реализацията на ВЕИ проекти над 200 kW, е необходимо да се изготви национална стратегия по региони и видове възобновяем източник, съответстваща на планираното развитие на преносната и електроразпределителните мрежи. Тази стратегия трябва да обвързва изграждането на ВЕИ централи с инвестициите в електропреносната и електроразпределителните мрежи. Те от своя страна ще доведат до създаване на инфраструктурните условия за развитието на ВЕИ проекти, както и при необходимост да залага изграждане на съоръжения за съхраняване на енергия;
  • да се начертае конкретен график за изпълнение на изброените мерки и детайлизиране на финансовите инструменти, които биха могли да се ползват.

12.02.2021г. Позиция във връзка с публичната консултация, инициирана от Европейската Комисия (ЕК), по предложени реформи на електроенергийния пазар в България

На първо място, отчитаме съществени процедурни нарушения при разработването и представянето на Плана за изпълнение относно предложените реформи на пазара на електроенергия в България. Допуснати са нарушения на основни принципи на българското и европейското право, както и нарушения на процедурата, описана в Регламент 2019/943 от 5 юни 2019 година относно вътрешния пазар на електроенергия. Правният акт, пряко приложим спрямо всяка държава членка, детайлно регламентира следните етапи от процедурата:

  1. Изготвяне на оценка на адекватността на ресурсите; 2. Подготовка, публикуване и дискусия със заинтересованите страни на план за изпълнение на мерките по чл.20, ал.3 от Регламент 2019/943; 3. Представяне на плана за изпълнение на ЕК; 4. Становище на ЕК по представения план – в срок до 4 месеца от представянето на плана.

По същество основният проблем при разработването на Плана за изпълнение на България, е липсата на прозразност по всички етапи от процедурата, липсата на информация за отговорната институция, приела настоящите предложения, и липсата на съгласуваност както със заинтересованите страни, така и с  останалите отговорни институции в сектора. Планът за изпълнение, е изготвен в пряко нарушение на принципа за достъпност, публичност и прозрачност, който е основен принцип в българското право.

На второ място, предлаганите реформи са фундаментални и засягат основните аспекти на електроенергийния сектор, като сигурността на снабдяването, устойчивостта на националната електроенергийна система, работата на въглищните централи и модела на електроенергийния пазар, което налага извършването на предварителен задълбочен анализ за отражението им върху сектора.

Предложените съществени промени обаче не са били предмет на прозрачно и широко обществено обсъждане с всички заинтересовани страни, което е очевидна необходимост, поради обхвата и отражението им върху цялостното функциониране на електроенергийния сектор. Следователно, липсва и задълбочен анализ относно всички аспекти и отражението им върху търговските и договорните  взаимоотношения в сектора, както и сигурността на снабдяването с електроенергия. Изискването за провеждане на широки и прозрачни обществени консултации е особено важно за цялостното регулиране в енергийния сектор и за защитата на обществения интерес.

На следващо място,  предлаганите в Плана за изпълнение промени се нарушават легитимните интереси на инвеститори в електроенергийния сектор на страната, без да се предвиждат законови и регулаторни механизми за защита на инвестициите и неприкосновеността на вече сключените договори. Това само по себе си е негативен сигнал към цялата инвестиционна общност и инвестиционния климат в страната. Като представител на инвеститорския интерес в българския електроенергиен сектор, Камарата счита, че единствено наличието на стабилна и предвидима пазарна среда създава предпоставки за привличане на надеждни инвеститори.

В тази връзка следва да се има предвид, че предлаганите мерки могат да окажат въздействие върху стабилността в енергийния сектор, тъй като са пряко свързани с (1) функционирането на електроенергийния пазар (промени на пазарния модел); (2) промяна на ролята на участниците в електроенергийния пазар, включително прекратяване на договорни правоотношения и премахването на съществуващите квоти и ролята на обществения доставчик (3) въвеждане на нов тип отношения между участниците на енергийния пазар, в т.ч. чрез използване и на нов тип механизми.

Предвидените основни мерки, имплементирани без предварителна широка дискусия по темага, биха могли да доведат до сериозни последствия за всички пазарни участници от производство до доставка. Неизпълнението на договорите може да доведе до намаляване или спиране на производството от тези електроцентрали, а това от своя страна ще наруши сериозно устойчивостта на електроенергийната система на страната, включително изпълнението на графиците за междусистемни обмени, поддържането на необходимия резерв за първично регулиране на честотата, напреженията в мрежата и други.

Предвид значимия ефект от предложените реформи би било полезно да се осигури плавен преход, като се обмисли въвеждането на преходен период с поетапно въвеждане на различните реформи, за да не се застрашава сигурността на снабдяването, да се избегне „изтичането на въглерод“ и увеличени разходи за потребителите.

Необходимостта от реформи е безспорна, но същевременно трябва да бъде добре мотивирана и предварително дискутирана в рамките на широки и прозрачни обществени консултации с участие на всички заинтересовани страни. Считаме, че предвид стратегическата роля на Плана за изпълнение,  той трябва да бъде обект на обществено обсъждане при гарантирана прозрачност първо в рамките на българския електроенергиен сектор, и едва след това предложен за становище на ЕК.

13.01.2021г. Позиция по Предложение за изменения и допълнения на приетия на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката с Входящ № 054-04-313/16.12.2020 г.  

Националната eнергийна камара („Камарата”)  представлява основния дял от частните инвеститори в електроенергийния сектор в България и е признат партньор на отговорните институции при формирането на eнергийните политики. Основен принцип на Камарата е създаване на прозрачна и открита регулаторна среда, създаваща условия за равнопоставеност на пазарните участници, което от своя страна да увеличи инвестиционния интерес към българския електроенергиен сектор.

В Народното събрание е внесено предложение за изменения и допълнения на приетия на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката с Вх. № 054-04-313/16.12.2020г.

Предлаганите промени са съществени и засягат основните аспекти на  електроенергийния сектор, като сигурността на снабдяването, устойчивостта на националната електроенергийна система, работата на въглищните централи и модела на електроенергийния пазар. В тази връзка, изразяваме принципното си възражение относно разглеждането в Комисията по енергетика на направените предложения с Вх. № 054-04-103/16.12.2020г. между първо и второ гласуване на ЗИД на ЗЕ с Вх. № 054-01-103/11.11.2020г

Аргументите ни за това са принципни и основани на Конституцията на Република България, Закона за нормативните актове (ЗНА), Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС), както и на трайно установената практика на диалог с Комисията по енергетика на Народното събрание.

На първо място, предложените съществени промени  между първо и второ гласуване на ЗИД на ЗЕ не са били предмет на прозрачно и широко обществено обсъждане с всички заинтересовани страни, каквото очевидно се налага, поради обхвата и отражението им върху цялостното функциониране на електроенергийния сектор. По тази причина, липсва и задълбочен анализ относно всички аспекти и отражението им върху търговските и договорните  взаимоотношения в сектора, както и сигурността на снабдяването с електроенергия. Изискването за провеждане на широки и прозрачни обществени консултации е особено важно за цялостното регулиране в енергийния сектор и за защитата на обществения интерес.

С гореописаните предложения на ЗИД на ЗЕ между първо и второ гласуване се нарушават легитимните интереси на инвеститори в електроенергийния сектор на страната, без да се предвиждат законови и регулаторни механизми за защита на инвестициите и неприкосновеността на вече сключени договори. Това само по себе си е негативен сигнал към цялата инвестиционна общност и инвестиционния климат в страната.

По своята същност предложените промени са съществени и са далеч извън обхвата и принципите на ЗИД на ЗЕ, приет на първо гласуване, с което не изпълняват правилото  в чл. 84, ал. 2 на ПОДНС, относно изискванията за предложения между първо и второ гласуване.

Негативните ефекти от направените предложения се отнасят най-малко до два големи проблема, които ще се отразят на цялата електроенергийна система в т.ч.:

  • С отмяната на разпоредбите на чл.93а, ал.1, т.2 от ЗЕ, относно задължението на Обществения Доставчик (ОД) да изкупува разполагаемост и електроенергия по съществуващите дългосрочни договори, както и чрез отмяната на чл. 36б, ал.1, т.1 от ЗЕ за компенсирането на ОД за изпълнение на това задължение се създават предпоставки за неизпълнение на вече сключени договори. Неизпълнението на договорите може да доведе до намаляване или спиране на производството от тези електроцентрали, а това от своя страна ще наруши сериозно устойчивостта на ЕЕС на страната, включително изпълнението на графиците за междусистемни обмени, поддържането на необходимия резерв за първично регулиране на честотата, напреженията в мрежата и други.
  • Предвиденият механизъм за покупко-продажба и последващо компенсиране на крайните снабдители създава риск за финансовата сигурност на всички останали участници в пазара от производството до доставката. Също така, не е уреден и въпросът с последния ценови период за крайните снабдители, преди служебното прекратяване на лицензиите им в края на 2024 г., при което е възможно да има неразплатени дължими суми в резултат точно на този компенсаторен механизъм.

Поради всичко посочено по-горе и очакваните последици за електроенергийната система на страната, предлагаме промените да не се разглеждат, а проектът да бъде предложен на обществено обсъждане, което ще позволи да се проведат широки и прозрачни обществени консултации с участие на всички заинтересовани лица.

26.11.2020г. Позиция по проекта на Дългосрочна национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г. („Стратегията”).

Коментарите на Камарата са насочени към  част 6.2. от проекта на Стратегията  –  „Възможности за нови източници, механизми и инструменти за финансиране”, и по-конкретно  към въвеждането на инструмент „специализирани кредитни линии”. В обосновката на мярката (стр. 141 от Стратегията) е записана необходимостта публичните органи да структурират грантов компонент, като междувременно сред възможните  източници на финансиране са посочени и  постъпленията от търгувани квоти парникови газове. Считаме, че така разписаният текст означава  пренасочване на средствата от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС; Фонда) в друго направление, което е неправилно.

ФСЕС е създаден с цел финансовото стабилизиране на електроенергийния сектор като част от мащабна законодателна реформа в периода 2015-2018 г. Всички пазарни участници приеха определени компромиси, които целяха да се преодолее  финансовия дефицит, застрашаващ с декапитализиране целия електроенергиен сектор и като гаранция за недопускане на финансови рискове от неплащане в пълен размер на очакваните приходи за всеки пазарен участник.

Тази реформа даде своите положителни резултати през последните години и днес секторът е ликвиден и финансово стабилен.

В случай, че съществената част от финансовите приходи във ФСЕС, каквито съставляват приходите от квоти парникови газове, се отклонят за други дейности, се поставя под риск целият финансов механизъм, който обезпечава ликвидността в сектора.

Фондът трябва да разполага с достатъчен финансов ресурс, за да гарантира ликвидност в системата за производители, търговци и разпределителни дружества, и в този смисъл да гарантира стабилността на електроенергийния сектор като цяло. С оглед на съществената роля на ФСЕС, считаме, че платежоспособността  и надеждността на Фонда трябва да бъдат обезпечени и да не бъдат подлагани на рискове.

Не на последно място, следва да се отчете и адекватната роля на приходите от квоти парникови газове в ценовите решения на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за ефективно намаляване на цена „Задължение към обществото“ за всички крайни потребители на електрическа енергия (битови и небитови).

С оглед на гореизложеното Камарата настоява в проекта на Стратегия, относно финансирането на заложената мярка „специализирани кредитни линии”, да отпаднат постъпленията от парникови газове като възможен източник на финансиране.

17.11.2020г. Позиция по проект на Национален план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), публикуван за обществено обсъждане на 30.10.2020г.

Национална енергийна камара подкрепя основната цел на стратегическия документ, като считаме, че икономическото и социално възстановяване от кризата, породена от COVID-19 пандемията, следва да бъде основен приоритет.

Ключовата роля на енергийния сектор за икономическото възстановяване на ЕС е безспорно призната на европейско ниво. В  Проекта на НПВУ обаче липсва отчетлив фокус върху сектор енергетика – основен за постигане на новите амбициозни климатични цели, определени в Зелената сделка.

Енергийният сектор е в основата на стратегическия стремеж към възстановяване и устойчивост на европейско равнище, защото

  1. a) инвестициите в сектора осигуряват бърз икономически растеж и създаване на работни места в сектора и извън него
  2. b) секторът е в центъра на енергийния преход, действията в областта на климата и политиките за устойчивост на околната среда и
  3. c) изисква огромна цифрова трансформация, за да се постигне нисковъглеродна трансформация. Нещо повече, българската отправна точка с енергийно интензивна промишленост и значителен дял на производството на електроенергия и топлинна енергия от изкопаеми източници представлява допълнително предизвикателство в тази връзка.

За успешното преструктуриране на българската енергийна система е необходимо добре функциониращо взаимодействие на новите електроцентрали за производство на електроенергия без емисии с мрежите на операторите на разпределителната и преносна мрежа. Подкрепяме предвидените инвестиции в инфраструктура, оборудване и цифрови компоненти, свързани с преносната мрежа, но за съжаление установяваме, че не се предвиждат инвестиции в интелигентни, цифровизирани и цифрово управлявани разпределителни мрежи, топлофикационни мрежи и съоръженния, насърчаване на инвестициите в инсталации за съхранение на енергия и интелигентни измервателни уреди или улесняване на пазарното интегриране на нови ВЕИ централи и модернизация на съществуващите ВЕИ централи, осигуряващи необходимата гъвкавост за балансиране на електроенергийната система.

Направените днес инвестиции от Механизма за Зелено Възстановяване в подсилване и дигитализиране на разпределителните мрежи, ще гарантира бързото електрифициране на българската индустрия и ускоряване навлизането на е-мобилността, интелигентните услуги и разпределеното производство на енергия от възобновяеми източници на ниво крайни потребители, без да се увеличават разходите за мрежовите тарифи в предизвикателните икономически времена, които ни предстоят.

Наред с това НПВУ следва да насочи средства за рехабилитация и увеличаване на капацитета на преносната и електроразпределителни мрежи в райони с висок ресурсен потенциал за производство на електроенергия от вятър и слънце, за да привлекат инвестиции в тези райони. Административната процедура за насочване на инвестиции в мрежата в рамите на 10-годишния план за инвестиции на ЕСО следва да бъде преразгледан с оглед темповете на енергийния преход и подходящ проактивен подход да бъде разработен.

Фактът, че около 70% от новите ВЕИ мощности в Европа ще бъдат присъединени към разпределителната мрежа и че все по-увеличаващата се електрификация на транспорта и отоплението на помещения засяга предимно това ниво на мрежата, не е взето предвид от НПВУ. За да се постигнат целите, свързани с енергийното производство без емисии, енергийната ефективност и декарбонизацията, както и да се изпълнят задължения като киберсигурност, с които България е поела ангажимент, са необходими огромни инвестиции в електроразпредели-телната мрежа. Грубо казано, всеки милион инвестиции в електроцентрали за производство на електроенергия от ВЕИ изискват същото количество инвестиции и в разпределителната мрежа. Екстраполирано за Европа, това означава около 40 милиарда евро инвестиции в разпределителната мрежата годишно, според анализа на Еurelectric. Финансовата тежест за постигането на тези цели ще трябва да бъде поета от крайните клиенти, много от тях в затруднено финансово положение в резултат на кризата, причинена от COVID-19, или дори преди това. Пропусната възможност ще е НПВУ да не използва финансови ресурси за облекчаване на тези клиенти, а напротив – да поставя допълнителна тежест върху тях, като подкрепя привилегирована категория клиенти в индустриалните паркове.

Нещо повече, приветстваме 3-те милиарда лева резервирани за програмата за енергийна ефективност за обновяване на сградния фонд, тъй като принципно подкрепяме постигането на цели за енергоспестяване чрез алтернативни мерки за енергийна ефективност в България. От една страна, парите могат да бъдат по-добре насочени към домакинствата с ниски доходи и неравенството в дългосрочен план ефективно да намалее, докато удобствата и благосъстоянието значително биха се увеличили. От друга страна, предвиденото саниране на обществени и промишлени сгради носи социално-икономически и конкурентни ползи. Един координиран и системен подход обаче ще бъде от изключително значение за успеха на тези мерки. Най-добрите дългосрочни резултати се получават от така нареченото “дълбоко” саниране. Където има съществуващa топлофикационна мрежа, следва да се използва възможността за присъединяване на сгради към мрежата и замяна на вертикални с хоризонтални инсталации в тези сгради. В пилотен проект в Пловдив например чрез замяна на тези инсталации се постигна 86% икономия на енергия от загуби по отоплителните инсталации и 36% намаление на цената на енергията за 1 м3 гореща вода. Освен това в тези сгради следва да се предвидят зарядни устройства за електромобили, както и бъдеща цифрова и интелигентна инфраструктура.

Камарата подчертава, че проектът на плана не предвижда мерки за насърчаване на нови инвестиции в енергийния сектор. Междувременно не съществуват подкрепящи мерки за съществуващите инвестиции, въпреки ефективността на всички компании, ангажирани в сектора, и усилията им да осигурят непрекъснатостта на енергийната система по време на пандемията COVID-19. Вземайки предвид очевидната взаимосвързаност между възстановяването и устойчивото развитие и правилното функциониране на енергийния сектор, Камaрата счита, че целите и свързаните с тях мерки и реформи в енергийния сектор трябва да бъдат подробно описани в стълба “Зелена България” от проекта на плана.

Основните цели и мерки за осъществяване на националните политики в областта на енергетиката и климата, в контекста на новото европейско законодателство, както и принципи и приоритети за развитие на енергетиката се очертават в другите стратегически документи – Интегриран национален план Енергетика и Климат и Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030г. с хоризонт до 2050г. Отчитаме, че липсва необходимата последователност и логическа обвързаност между трите документа.

05.09.2019 г. Позиция по изготвяната от МЕ наредба за организация и контрол по изпълнението на “Национална рамка за инвестиции за периода 2021 – 2030”. 

С оглед на стартираната от Министерство на енергетиката процедура по изготвяне на наредба за организация и контрола по изпълнението на „Национална рамка за инвестиции за периода 2021-2030“ по чл. 10в във връзка с възможността за безплатно разпределяне на квоти с цел модернизация на енергийния сектор от Директива (ЕС) 2018/410 за изменение на Директива 2003/87/ЕО (Директивата), България има възможността да разгледа варианта, предоставен на страните бенефициенти да пренасочат част от безплатно разпределените им квоти по чл. 10в параграф 4 към Модернизационния фонд по чл. 10г. Страните бенефициенти следва да уведомят Европейската комисия (ЕК) за решението си до 30 септември 2019 г. и наедно с това да предоставят списък с конкретни приоритети за страната им в контекста на проекти, финансирани по чл. 10в и 10г. В тази връзка, подкрепяме проекта на наредба представена за обществено обсъждане в общия му план, а именно да организира разпределянето на безплатни квоти чрез тръжна процедура и за малки, и за големи проекти. Считаме за необходимо в Наредбата да бъде предвиден случаят, в който неразпределени квоти по чл. 10в в резултат на недостатъчно участие в обявените търгове, бъдат прехвърлени в края на периода или към Модернизационния фонд, или към национален фонд със сходна цел, гарантиращ, че средствата ще се използват за модернизация на енергийния сектор – да подкрепя изготвянето и изпълнението на проекти, класирали се за финансиране по Модернизационния фонд, но с финансиране под 100%.

В паралел с изготвянето на наредбата за изпълнението на чл. 10г от същата Директива и във връзка със създаването на Модернизационния фонд, е наложително още в наредбата да бъдат описани приоритетите на страната ни подробно, стъпвайки на общите теми, описани в Директивата. Съгласно информационната бележка на ЕК относно прилагането на Директивата България като страна бенефициент по Модернизационния фонд следва да проведе обществени дискусии относно оперативните правила, да се включи в разработването и приемането на акта за изпълнение на Модернизационния фонд от ЕК включително да изведе националните си приоритети и теми, които да бъдат финансирани от заделените за България средства в размер на 5.84% от Фонда до края на 2019 г.  Докато допустимите приоритети са общо формулирани в текста на Директивата (чл. 10г, параграф 2), България има възможност да внесе необходимата за енергийния ни сектор конкретика, която действително да доведе до увеличение на инвестициите и реализацията на модернизационни проекти в сектор енергетика.

Членовете на Националната енергийна камара разпознават следните приоритети като достатъчно конкретни и мотивиращи, за да бъдат представителите на (частния) български енергиен сектор активни участници в реализацията на целите и възможностите, предоставяните от Фонда.

  • Енергийна ефективност – създаване на национален фонд за финансиране на мерки за подобряване на енергийната ефективност
  • Развитие и интеграция на възобновяеми енергийни източници в електроенергийна система и пазар.
  • Системи за съхранение на енергия
  • Развитие на топлофикационни мрежи – финансиране на разгръщането на топлофикационните разпределителни мрежи и повишаване на ефективността им с фокус върху градовете със занижени показатели на качеството на въздуха; финансиране на модернизацията на горивните системи на фосилни горива с такива, захранвани от алтернативни горива като водород.
  • Цифровизация на електроразпределителните мрежи – национална програма за плановата цифровизация на електроразпределителните мрежи и модернизацията им с цел адаптиране към променящата се електроенергийна система и посрещане на нуждите на клиентите на електроенергийни услуги.
  • Е-мобилност.

НЕК е насреща да участва активно в обществените обсъждания по формулиране на националните приоритети.  Official Position NEC_Modernization Fund

18.03.2019 г. Промените в Закона за устройство на територията – повече въпроси отколкото решени проблеми

На 03.01.2019 г. с извънреден брой на Държавен вестник бяха обнародвани промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ), които влизат в сила два дни преди това – от началото на 2019 г.

Законодателят презюмира, че новите текстове целят да променят в полза на потребителите действащите у нас процедури по присъединяване към мрежите на електроразпределителните и ВИК дружества. Скъсяват се сроковете за предоставяне на данни от страна на операторите на мрежи, намалява се броя на институциите с които клиентите трябва да контактуват и се  съкращава броя на документите, които клиентите трябва да подпишат в процеса на присъединяване.

Общата насоченост на тези мерки е опростяване на процедурните пътеки и облекчаване на административните тежести и се очаква те да доведат до подобряване на бизнес средата и ускоряване на инвестиционните процеси у нас.

Ние, членовете на НЕК приветстваме инициативата за промяна на ЗУТ като стъпка в правилна посока, стъпка в интерес на потребителите, но дали наистина новоприетите промени ще допринесат за опростяване на процедурите или ще създадат административен хаос и ще се достигне до блокиране на територии и финансов ресурс на експлоатационните предприятия или пък до ненужни инвестиции, за които ще плащат всички останали потребители на услуги?!

Променяйки работещи от години процедури, последните промени в ЗУТ не въвеждат цялостни нови решения за взаимодействието между местната власт, комуналните дружества и потребителите на услуги, а предизвикат усложняване на процесите по изграждане на мрежи и увеличат разходите на експлоатационните дружества, което в крайна сметка ще рефлектира върху цените на техните услуги.

Сериозен дефект на новите текстове в ЗУТ е, че тяхното влияние върху цените на комуналните услугите у нас не бе изследвано в рамките на Предварителната оценка на въздействието,каквато следва да бъде извършена на основание чл.18а от ЗНА. Също така, не бе оценено влиянието, което промените ще окажат на нуждата от нови инвестиции в енергетиката и националното ВиК стопанство. Заради новите изисквания към експлоатационните дружества техните инвестиционни дейности трябва да станат по-комплексни и мащабни, и ще изискват по-голямо вложение на ресурси и в двата сектора

Електроразпределителните дружества и много от водните оператори многократно изказваха пред институциите своите препоръки по готвените промени. За съжаление, не бе проведена експертна дискусия с представители на лицензираните оператори, чиято ежедневна дейност пряко зависи от нормите на ЗУТ. Също така, направените от дружествата забележки по текстовете не бяха отразени по същество във финалната версия на законопроекта, която претърпя множество изменения, включително между първо и второ четене.

Считаме, че за да се запази баланса и интегритета на нормативната база всички промени в ЗУТ, които касаят електроенергийния и воден сектори трябва да се извършват като едновременно с това се изследват и моделират необходимите  изменения в подзаконови актове. Например, конкретните условия и ред за присъединяване на потребителите и производителите на електрическа енергия по силата на Закона за енергетиката се определят със специална наредба на КЕВР (действащата Наредба №6 за присъединяване на потребители и производители към електропреносната и електроразпределителните мрежи). Промените в тази наредба трябва да се проектират  едновременно и в едно цяло с разработката на новите норми в ЗУТ, които наредбата пояснява и развива, вместо да се разглеждат и разработват постфактум, с усилие да се адаптират текстовете на законите към реалните условия на действащата нормативна база. В допълнение, считаме за недобра законодателна практика, задължения на секторен регулатор да се регламентират в специални (уреждащи въпросите на инвестиционния процес) закони.

Ние, членовете на НЕК считаме, че в полза на обществения интерес би било промените, въведени чрез ЗУТ в инвестиционните процеси в енергетиката и водния сектор да бъдат преразгледани и в кратък срок коригирани. Условие за това трябва да бъде изработването на по-пълна оценка на въздействието и провеждането на прозрачна и експертна дискусия с участието на специалисти от КЕВР и от експлоатационните дружества.

04.04.2018 г.

Националната енергийна камара изразява сериозна загриженост от все по-зачестилите напоследък опити на представители на бизнес-сдружения да подчинят публичния дебат на теми, целящи да внушат нетърпимост към работата на предприятията от енергийния сектор и да омаловажат значението им за националната икономика.

Енергетиката е сектор от ключово значение за развитието на предвидима и сигурна икономическа среда, а обезпечаването  на неговата стабилност и надеждност в съответствие с най-стриктните международни екологични стандарти  изисква влагането на средства, които биват изплащани в рамките на жизнения цикъл на съответните мощности.

Националната енергийна камара, която представлява близо 11.5 милиарда лева частни инвестиции и над 10 000 заети в частните дружества в сектор „Енергетика“, счита, че преднамерените и постоянни опити за дискредитиране на определени икономически субекти, както и грубата намеса в сектора с натиск за прибързани промени в законодателната рамка, са пряко насочени към влошаване на инвестиционната и бизнес-среда и излагат на риск сигурността и надеждността на българската енергийната система.

07.02.2018 г.

Във връзка с публични изявления относно развитието на сектор енергетика веднага след проведена вчера (06.02.2018 г.) среща между правителството и работодателски организации,  изразяваме дълбока загриженост, че важни решения относно стратегическото развитие на енергетиката,  структуроопределящ за икономиката отрасъл, се взимат под очевиден натиск и без обсъждане със заинтересованите представители на сектора.

Националната енергийна камара, като легитимен представител на  огромна част от частните инвестиции в енергетиката, не беше поканена за участие в срещата на 06.02 и изразява сериозни опасения относно начина на изпълнение на постигнатите  на нея договорености.

Нееднократно сме настоявали всички ключови решения в сектор енергетика да се взимат в отворен и прозрачен процес на  консултации със заинтересованите страни. Настояваме за включването на Националната енергийна камара в диалога с правителството и законодателната власт по въпроси на енергетиката, за да намерим най-добрия подход за развитието на сектора и най-ефективния път към пълната му либерализация, без заплаха за стабилността на системата и сигурността на доставките.

06.02.2018 г.

Ние, Националната Енергийна Камара, обединяваме работoдателите – частни инвеститори в енергетиката и представляваме над 50% от инсталираните мощности и над 70% от заетите в частния сектор енергетика. Реализираните от нас инвестиции надхвърлят 11 млрд. лв. и се равняват на 60% от всички преки чуждестранни инвестиции за периода 2010г. – 2016г. Нашите членове работят във всички сегменти на електроенергийния сектор – производство, търговия, разпределение и снабдяване, като произвеждат енергия чрез конвенционални и възобновяеми източници. Проблемите на енергийния сектор са ни добре известни като нееднократно сме заявявали позиции и сме правили конкретни предложения за подобряване на инвестиционната среда, прозрачността, либерализацията на пазара и в подкрепа на финансовата стабилност на отрасъла.

В този смисъл подкрепяме усилията на Правителството насочени към модернизация и пълна либерализация на електроенергийния пазар.

Вярваме, че спорните въпроси следва да бъдат обсъждани отговорно, аргументирано и при равнопоставеност на всички участници в процеса.

Очакваме по време на българското председателство не дестабилизация и искания за оставки, а последователни усилия за защита интересите на българската енергетика в дискусиите по  Четвъртия енергиен пакет.

*  *  * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *

1. Цели на Националната енергийна камара

  • Представителство и защита на законните интереси на работодателите в енергийния сектор;
  • Създаване на среда за открит диалог между предприемачите в енергетиката и държавните институции както и с други местни и чуждестранни заинтересовани страни;
  • Насърчаване на устойчиво развитие на либерализирания енергиен пазар в България, основан на ясни и прозрачни правила;
  • Подкрепа за прилагането и развиване на най-добри бизнес практики и политики за управление на проекти в енергийния сектор;
  • Подпомагане на развитието на чисти технологии за производство на електроенергия и използването им в транспорта и градското развитие, както и насърчаване на енергийната ефективност в домакинството, в предприятията, в градовете и от правителството;
  • Застъпничество за последователна и предвидима правна и регулаторна рамка чрез активен диалог с правителството и енергийния регулатор, което да осигури условия за стабилен инвестиционен процес в енергийния сектор;
  • Насърчаване на интеграцията на България в Енергийния съюз;
  • Приемане на Национална енергийна стратегия с хоризонт до 2050 г., която да отразява настоящото състояние на енергийния сектор, предизвикателствата пред него след 2020 г. и приоритетите за развитието му в съответствие с политиките на Европейския съюз и националните приоритети.

2. Принципи на Националната енергийна камара

  • Пълна подкрепа за процесите на либерализация на енергийния пазар, включително чрез създаване на напълно функционираща енергийна борса в съответствие с Третия Енергиен пакет на ЕС;
  • Приемане прилагането на справедливи пазарни механизми, които да направят възможен прехода на съществуващите споразумения към либерализиран пазар, доколкото бъдещата нормативна уредба запазва и гарантира условията и сроковете на съществуващите договори за изкупуване на енергия от производители, използващи възобновяеми източници, както и тези на производителите с дългосрочни договори;
  • Пълна подкрепа за разнообразен енергиен микс, който допринася за гъвкавост при производството на електроенергия в случаи на външни предизвикателства като метеорологични условия или нарушаване на снабдяването с гориво;
  • Пълна подкрепа за политиките, насочени към осигуряване сигурност на снабдяването и стабилност на системата чрез оптимално използване на местни енергийни източници;
  • Защита на инвестициите на съществуващите инвеститори и недопускане на по-нататъшно накърняване на икономиката на проектите;
  • Нормативно  да се гарантира институционалната и финансовата стабилност на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“;
  • Защита на уязвимите потребители чрез социалната система, а не чрез цените на електроенергията;
  • Развитие на инфраструктурата на мрежите с цел достигане на международните стандарти за качество за разпределение и доставка на електроенергия във всички райони на България;
  • Подкрепа за създаване на нормативна уредба, насочена към  предотвратяване и наказване на кражбата на електроенергия и части от енергийната инфраструктура;
  • Осигуряване на финансова стабилизация на сектора чрез приемане на солидна дългосрочна политика, която да защитава в еднаква степен интересите на клиентите, енергийните компании и в крайна сметка реалната икономика.